nasko

Снимки в 360 градуса

Здравейте,

360 градусовите изображения вече са тук. С тяхна помощ, както и с помощта на Google Street View вече можеш да се разходиш виртуално из красива еко пътека, да надникнеш в ресторанта, където след 3 дни трябва да се срещнеш със стар приятел или да разгледаш хотела, където ще прекараш следващия уикенд с половинката си.

Вярвам, че този тип снимки показват всяко едно място по уникален начин и събуждат любопитството, а комбинацията с Google Street View прави мястото лесно откриваемо, без значение в коя точка на света се намирате и коя прекрасна дестинация искате да разгледате виртуално.

На долният линк може да видите студиото на едни мои колеги
http://bit.ly/2gCkDna

Пишете ми с всякакви въпроси около този прекрасен нов тип фотография. Аз съм на среща, за да ви зарадвам, като да реализираме проекти заедно.

Коледна украса

Конкурс за идеи

Здравейте,

Казвам се Атанас Китанов и това е моят сайт. Фотограф съм на свободна практика вече повече от 7 години. Реших да опитам нещо ново и това е причината да започна една ежемесечна практика, в която да участвате и вие.

Всеки месец на e-mail-а за контакти на този сайт, ще приемам идеи за фотосесии. Може да споделяте вашите до 25-то число. Единственото изискване към модела (или съответно към вас като такива) е да бъде пълнолетен. В последните дни от месеца аз ще избера най-интересната идея за мен и ще я изпълня. Моделът получава снимките, а аз си запазвам правото си да публикувам тези от тях, които харесам най-много тук – в сайта.

Имайки предвид, че се намирам в Благоевград и почти всеки месец пътувам до град София, в началото ще избирам идеи от тези два града. Ако идеята се разрасне и крайният резултат добър, може да се обмислят и варианти за други градове.

Очаквам вашите интересни идеи! J

Еротичната фотография и работата с модели в България.

На сватбения семинар през месец април, имах честта да наблюдавам как се създават невероятни еротични фотографии от истински майстори на фотографското изкуство.

За съжаление обаче, забелязах и тоталната липса на възпитание и култура при работата с модел на голяма част от моите колеги фотографи.

Фен съм на няколко големи американски автори, от които съм научил доста неща, относно работата с модел.  Не знам дали в това е причина, за това мое мнение и изградена практика, но за мен е недопустимо, мъж да хване гола жена и да я немести както смята, че тя трябва да застане, просто защото не е успял да я помоли учтиво.

Вярвам, че ако нещо такова се случи в друга държава ще последва скандал и съд. Тук обаче, така наречените „модели“ се подсмихват и не обръщат внимание на тези моменти в тяхното ежедневие.
ЗАЩО, питам аз? Защо това е нормално?  Когато работиш с хора, не трябва да ги третираш като предмети. Да, понякога е трудно да обясниш на човека отсреща какво точно желаеш да направи, и да понякога човекът отсреща трудно възприема каквото и да е по необясними и аз мен причини… но това означава ли, че трябва да го хванем и наместим,  без дори да поискаме разрешение за това… Аз не мисля така, а вие!?

Сватбите, това което виждаме и това, което ни се губи. Втора част.

В края на месец октомври тази година, отново имаше семинар, организиран от национална асоциация на професионалните сватбени фотографи и видеооператори. Този път акцентът на семинара бяха Сватбените албуми и други медии за предаване на крайният продукт.

Отново лекторите бяха добре подбрани спрямо заложената тема. Имаше и много представители на печатници, които показаха новите медии за печат и страхотно разработени албуми, букове, кутийки за дискове и каквото още се сети човек.

Живеем в един прекрасен момент, в който фотографите имат невероятно богат набор от инструменти за презентация на крайните продукти на труда им. Сватбените фотографи могат да създават многобройни комбинации от печатни материали, носители на снимков материал и презентационни медии, като ги комбинират по начин засилващ емоцията на клиента.

Не трябва да забравяме обаче, че за да представи работата си добре, един фотограф трябва да има свободата да избере най-подходящата според него медия, а това не винаги се случва.

За съжаление все по-често клиентите не се вслушват в идеите и предложенията на своите фотографи и видеооператори, което почти винаги оказва негативно влияние върху крайния продукт, който те получават и който те заплащат.

Все още българският Сватбен фотограф не е свикнал с идеята, че той е професионалистът и не снима за първи път. Той е този, който трябва да направи денят на младоженците специален, неповторим и незабравим, не само да го заснеме, а за да се случи това, фотографът трябва да изиска някои неща, от клиентите си.

Сватбите, това което виждаме и това което ни се губи. Първа част.

В началото на месец април тази година, за първи път участвах в семинар за Сватбена фотография организиран от НАПСФВ (национална асоциация на професионалните сватбени фотографи и видеооператори). Целта ми беше да видя какво правят колегите, което аз не правя и да обменя опит, да създам нови контакти, да се „образовам“. Подтема на срещата беше Еротичната фотография. Лекторите бяха гости от чужбина и наистина правеха чудеса с осветлението.

Основното нещо което ми направи впечатление по време на семинара, не беше толкова разликата в техниката, която другите използват спрямо моята (защото се оказа, че тя е нищожна когато изобщо я има), а начинът по който ценообразуват продукта който предлагат.

Истината е, че Сватбата е изключително важно и неповторимо събитие, което трябва да бъде заснето, запечатано и запазено по най-добрия възможен начин а това има своята цена. Тя е такава, не само защото Сватбения фотограф трябва да е човек с железни нерви и адско спокойствие, а и защото този човек е на крак повече от 10 часа, с поне 5 кг. техника висяща на врата му и това е само началото на работата за него. След като всичко свърши, булката се е наспала и прибрала роклята някъде в гардероба, фотографът е този, който има още поне 5 дни работа, за да може да създаде това, което ще даде на своите клиенти като краен продукт.

Това е нещото, което човек наистина има нужда да чуе и да си припомни, защото когато утре някой ме попита защо това което предлагам струва толкова, аз трябва да мога да си защитя цената, без да се замислям.

Да бъдеш фотограф или не. Или какво не бих снимал и защо ???

Както всеки може да види по-голямата част от този блог се върти около фотографията. И то най-вече моята фотография. Какво е Тя за мен. Какво ми дава, как ми помага в живота ако щете.

До съвсем скоро си мислех, че няма нещо което да не бих искал да работя свързано с фотографията. Така да се каже – няма снимки които не искам и не мога да правя. ДА ама НЕ !!!

Както се случва в повечето пъти, оказа се, че отнова съм в грешка. Отново се убедих, че човек се учи докато е жив.

Звънна ми един приятел, сподели че негов другар и колега си търси фотограф спешно за 2 дни. Реших, че няма какво да загубя и, че ще се справя, защото съм снимал различни и разнообразни неща и като цяло крайните резултати не са отвратителни. Отидох на място, запознах се с работодателя, който се оказа точен, сериозен и като цяло се отнася професионално към работата. Работата обаче се оказа нещо, което аз не мога да върша, а именно да обикалям курортите с Мики Маус и да снимам всички наред, след което да ги гоня из масите на заведението в което са седнали и да им предлагам заснетите преди малко снимки. Работих едната вечер, втората щях да работя ако времето не беше провалило нещата.
Някой ще каже – щом си работил, защо твърдиш, че работата неможеш да я вършиш.
Веднага отговарям – работата изисква да върша нещо, което не е емоционално приятно за мен.

Радвам се, че отидох. Радвам се, че опитах нещо ново. Защото с всяко нещо, с което човек се захване и в което човек успее или се провали, той научава нещо за себе си. По този начин вярвам, че се развиваме и вървим напред и нагоре.

Осъзнах, че предпочитам да снимам хора които лично са се обърнали към мен. Дошли са и са уточнили кога и какво искат да се снима. Видя ли са на какво съм способен и са преценили, че това им е достатъчно. Предпочитам да снимам на място което контролирам, и което ми е познато. На място на което няма много странични хора и много движение. Това обаче не означава, че ми е неприятно да снимам Сватби, Рожденни дни и Тържества. Нямам нищо против, дори ми е приятно, стига хората сами да са избрали мен за техен фотограф за този повод.

In the begining there was light

And after that someone decided to invent the photographic camera, and start taking pictures. Actually photography, as we all know, means drawing with light, and the cool part is that the camera takes care of the actual drawing. Lucky for me, because I’m very bad at the thing with the pencil and the brush. The thing is, that I really love to take pictures, it makes me happy. Photography for me, is something like going to the psychiatrist for some people. Sometimes me and a friend of mine go shooting when we need to relax. Sometimes we go shooting just for fun, or because we have some crazy ideas and want to realize them, even if this means to go to some wide open space and arrange tee candles for half an hour in minus temperature outside around midnight. And then shoot for 40-50 minutes in these conditions while rearranging the candles.
So…………… where were I….. Oh yeah, I was talking about photography…….  Photography is easy and fun way to say what’s on your mind, to share how you’ve spend the night in the Disco, to show your baby to the family at the other and of the world. To say everything without words, and in the same time 1000 times clearer and stronger than any word in the World. Photography is different thing for different people, or even for one and a same person depending on the day.
In this blog you’ll see some of my photographs. Sometimes with story other without. I’ll be happy to read your opinion on any of them. And last but non least – Be safe and keep shooting.
P.S. Please feel free to ask anything about photography – I promise to try and answer the question as best as I can.