Сватбите, това което виждаме и това което ни се губи. Първа част.

December 18, 2014

В началото на месец април тази година, за първи път участвах в семинар за Сватбена фотография организиран от НАПСФВ (национална асоциация на професионалните сватбени фотографи и видеооператори). Целта ми беше да видя какво правят колегите, което аз не правя и да обменя опит, да създам нови контакти, да се „образовам“. Подтема на срещата беше Еротичната фотография. Лекторите бяха гости от чужбина и наистина правеха чудеса с осветлението.

Основното нещо което ми направи впечатление по време на семинара, не беше толкова разликата в техниката, която другите използват спрямо моята (защото се оказа, че тя е нищожна когато изобщо я има), а начинът по който ценообразуват продукта който предлагат.

Истината е, че Сватбата е изключително важно и неповторимо събитие, което трябва да бъде заснето, запечатано и запазено по най-добрия възможен начин а това има своята цена. Тя е такава, не само защото Сватбения фотограф трябва да е човек с железни нерви и адско спокойствие, а и защото този човек е на крак повече от 10 часа, с поне 5 кг. техника висяща на врата му и това е само началото на работата за него. След като всичко свърши, булката се е наспала и прибрала роклята някъде в гардероба, фотографът е този, който има още поне 5 дни работа, за да може да създаде това, което ще даде на своите клиенти като краен продукт.

Това е нещото, което човек наистина има нужда да чуе и да си припомни, защото когато утре някой ме попита защо това което предлагам струва толкова, аз трябва да мога да си защитя цената, без да се замислям.